Закрилница

Там ли ще си, дори след края
близо до пурпурната река..
кръвта ще е от сърцето ми..
тръгнало по пътя на живота.

Дърветата ще са моята прегръдка,
последната ще е тя….
а цветята – моето ухание,
което да ти напомня за мен.

Ще те погаля нежно с клонче,
листо ще се озове в скута ти
а вятърът ще прошепне нежно
за вечната ми любов към теб.

И ще пеят птиците жално,
за отминалите времена,
но пръстта в ръцете ти
ще ти напомня за моята душа.

Аз ще съм близо до теб
всеки твой дъх, твоя мисъл,
Ще бъда закрилницата,
която исках някога да бъда…

There were you..
standing on the hill
looking at the bright moon,
I saw your face -
reflection of the stars.
So magical and yet,
so mysterious…

You were so close to me
I could feel your breath
I could taste your scent.
You were so beautiful..
Your eyes – pure spring
your lips – full with delight.

And then I heard your voice,
your tenderness and peace.
You brought me here
in this other Universe,
where I was dreaming to be..
I was dreaming of you and me.

Now I have to leave
the day is approaching
and you’ll disappear.
But someday I’ll come back
and stay here.. with you..
where we can be
in another reality.

And if i cannot be there to hold you
would you come to me to love me.
If i cannot go back to the beginning
would you show to me that you need me.

I can promise you the Universe
but that would be just empty words.
I can name you a thousand stars
but none of them will be as bright as you.

Making the world better place
would not give you peace with me.
Being miles away from me
would still be huge misery.

And I mean it.. I love you
and i say it.. I want you.
But I’ll never be the one
the one.. that you imagine.

Отчайващ вик на самота..
а е едва разгара на нощта..
Не мога да чуя гласа ти
нито да видя очите ти.
А без теб е бездна
..и не трепти..
не трепти сърцето мое.
Искам те..
мога да извикам.
Но викът ми ще е напразен.
Ти няма да ме чуеш,
нито вятъра ще ти предаде
стона ми отчаян.
Дали да тръгна към теб сега,
дали ще отвориш врата..
И още куп въпроси никнат
в моята глава..
А отговора ще е ироничен,
знам, дори саркастичен.
Виновна съм, аз знам
виновна, че те обичам.

Вълшебна е музиката й,
сякаш флейта докосва
с перце твоите уши,
а някой с цвете гали
и милва твоето лице.
Божествен е гласът й,
а всяка нейна дума
приказна овертюра,
без начало..
и без край.

Очите й са мек елмаз,
кладенец в сладостта,
но и тиха чистота..
В тях виждаш изгрева
на своята душа.

Тя е там и те чака,
притваряйки очи
я виждаш..
изпълнена с красота.
А когато се събудиш,
усещаш нейната ръка,
чуваш гласът й,
виждаш накъде те води
нейната светлина.

Това е тя,
твоята спътница вярна..
твоята надежда.