И някой ден..

Да полети желая тя
да бъде част от големия хоризонт
с криле от нежност надарена,
с воля за победа несломима..

Да види тя Света голям
да вкуси радост и болка
да усети истински живот..
да бъде нечия цигулка..

Да има за кого да пее
и пак себе си да не забравя
да не вижда мислителя лош
а само човека – в неговата мощ.

И всичко това желая тя..
както никога досега
мечтата й е поредната измислица,
а хората – в пълна безредица..

Но ще лети тя някой ден
и ще пее като птица
няма да усети как крилете падат..
ще бъде просто една скица…

И някой ден… и някой ден…