Закрилница

Там ли ще си, дори след края
близо до пурпурната река..
кръвта ще е от сърцето ми..
тръгнало по пътя на живота.

Дърветата ще са моята прегръдка,
последната ще е тя….
а цветята – моето ухание,
което да ти напомня за мен.

Ще те погаля нежно с клонче,
листо ще се озове в скута ти
а вятърът ще прошепне нежно
за вечната ми любов към теб.

И ще пеят птиците жално,
за отминалите времена,
но пръстта в ръцете ти
ще ти напомня за моята душа.

Аз ще съм близо до теб
всеки твой дъх, твоя мисъл,
Ще бъда закрилницата,
която исках някога да бъда…