Вълшебна е музиката й,
сякаш флейта докосва
с перце твоите уши,
а някой с цвете гали
и милва твоето лице.
Божествен е гласът й,
а всяка нейна дума
приказна овертюра,
без начало..
и без край.

Очите й са мек елмаз,
кладенец в сладостта,
но и тиха чистота..
В тях виждаш изгрева
на своята душа.

Тя е там и те чака,
притваряйки очи
я виждаш..
изпълнена с красота.
А когато се събудиш,
усещаш нейната ръка,
чуваш гласът й,
виждаш накъде те води
нейната светлина.

Това е тя,
твоята спътница вярна..
твоята надежда.

Стрелките отново те броят. Затихнала си ти в покоя, в дебрите на деня.
Навън отново слънце. Пръска радост. Мир. А ти преплиташ пръсти и мълчиш. Наблюдаваш. Езерото с кристалната вода. Пясъчния бряг. Планината, покрита със сняг по върховете. Пълна хармония. Нито едно облаче, което да се гони с безкрая. Само ти и света. Свят без паника. Свят без шум. Свят, изпълнен с любов. Любовта на природата.
И чакаш нощта. Небето със звезди. Мракът, в който ти умееш да раждаш светлина. Да, ти.. точно ти, Луна.

/Картинката взета от snowman-jim.org/

Падам ли
там е черно
няма нищо
обречени души.

Хвани ме
с глас непокорен
в съня студен
зови ме.

Съживи ме
от капки роса
и безброй слънца
вдъхни ме.

Ако в нова кутийка поставя
мен, теб и общото сърце,
това, което от две половини
с много обич е създадено
дали ще бъде това различно.
Ще успее ли да върне цвета,
с който блестеше то..
обвивката нова, ще бъде ли
началото, което чакам призори,
или отново празни мечти.

Ако има такава кутийка, кажи,
аз в нея не вярвам…а в теб.

Сърце.. младо и буйно
с песен като на дете,
защо си тръгнало тъй рано
по пътя към вечното море?

Сърце.. мило и красиво
изпълнено с любов си ти,
нима той подмина те тихо
и не сбъдна твоите мечти?

Сърце.. свято и неземно
защо сега в мрака тъжиш,
ти си от Божиите ръце родено
защо така нелепо мълчиш?

Сърце.. моето и твоето
с душата.. спътник любим,
в живота ни.. най-доброто,
в мислите си теб те творим.